20.06.2018
Не са много тези места по света, които няма как да се опишат, въпреки количествата снимки, разкази и филми за тях. Санторини, гледан от морето изглежда като черна непристъпна скала, сурова, изсечена, като сърдит войник, замръзнал преди 3600 години. В момента, в който стъпиш на почти непревземаемата суша и започнеш да се изкачваш по криволичещия тесен път, обръщайки се назад, замайващата гледка те отвлича без да можеш за миг да откъснеш очи от черните скали на фона на безкрайно синьото море, сливащо се с небето. Аз мисля, че на света няма друго подобно място: толкова каменисто и недружелюбно на пръв поглед, а всъщност съвършена картина на лабиринт от малки бели къщички, кацнали на ръба на пропастта, обвити в лека мъгла, за да напомнят за легендите и историите, родени тук, обагрени в цветовете на залеза. Залез, който те кара да забравиш за абсолютно всичко останало на този свят, да се превърнеш в чувство от цветове и фантазии. Всичко на този остров е различно, от странната му пустота, изпълнена с луд живот, до осеяните с лозови храсти стръмни баири. Островът няма сладка вода, но през зимата земята задържа надълбоко дори и малкото налично количество, за да може от горещината в летния сезон да започне да се изпарява нагоре и да напоява масивите. От средата на август започва да духа типичен вятър, който пък пази гроздето от болести.
Местните са изключително вярващи, напълно логично предвид дремещата бомба на вулкана, който се намира под водата, но съвсем близо до острова и който е причина за един от най-големите катаклизми в древността. Кратерът му е с диаметър 80 км и мисля, че това уточнение е достатъчно за описанието на това чудовище.
Пием местно вино на една от терасите из тесните улички, наслаждаваме се на залеза и се сещам за Зорбас. След тази гледка не ме е страх от нищо и се чувствам напълно свободна. Ще се връщам тук много пъти и в това съм сигурна, привличането е магнетично и изпълнено с магия: осветените хълмове на скалите, бреговете, запечатани завинаги от лавата и бушуващото долу море, пир на стихийте, от който все пак оставаш жаден. За още...
Марта, 20.06.2018г.
