18.11.2017
Мадрид е фламенко: страстен, респектиращ, емоционален и ужасно красив. Както фламенкото е изградено от певец, китарист и танц, така и градът с ритъм на непрестанен живот, нескончаемите потоци от хора и величието на архитектурните чудеса. Но през цялото време те посреща и витае уханието на невъзможно вкусна храна. Това е най-незабравимото: вкусът. Мадрид е сравнително нова столица, чак през 1752 г преместват държавния център от Толедо в Мадрид, името му идва от думата магеритас или извор на вода. Местните се наричат гатос или котки. При превземането на града войниците са се покатерили по крепостната стена като котки и оттам остава нарицанието. Символ на града е много сладко мече, което яде ягодки, смисълът е, че градът постоянно се разраства.
Може доста да се помисли защо точно Испания е родината на Дон Кихот, ами защото тези хора са сърцати и са склонни да повярват в приказки за рицари и Дулсинеи, както Санчо Панса накрая вярва в Дон Кихот. Много по-красиво е да вярваш в приказка, отколкото да се съмняваш в нея. Снощи реших и една друга загадка, хапвайки превъзходни блюда и наслаждавайки се на живота в най-пълноценните му моменти. Ами колкото и банално да звучи имаме само един живот и сме длъжни да го живеем в всяка клетчица и молекулка. До дъно! Затова, когато отвориш кутията с бонбони и ти се падне много вкусен шоколадов бонбон, просто го изяж, не го оставяй.
Южните държави си приличат, но всяка има своя различен чар. Испания е позлатена...оттук тръгва идеята за Новия свят, тук се ражда Ренесансът ( визирам дворцът Алхамбра, не без известно участие на маврите, колкото и атеистично да звучи), тук музиката е любов и мъка и страст и болка и тъга.
Разходката в Мадрид е неспрестанен поглед към красивото, към живота, към желанието да бъдеш. Предполагам, че най-ценното от всичко е да я споделиш: в задимен фламенко бар, в мръсно ресторантче с най-вкусните тапас, в открадната целувка на някой фонтан, в извисяването на духа чрез общия ни стремеж да изживеем всичко докрай. Без остатък, като сложен танц в червена рокля и звук на нежна китара, която разказва нашата приказка.
Марта, 18.11.2017г.
