21.02.2018
Бали остава завинаги в сърцето: с тези думи ме изпратиха към леко застрашения от туристи остров, към поразбуления рай, изтъркан от романизъм и каталози.
И аз ви казвам: Бали остава завинаги в сърцето. Нищо не може да разруши красотата на божественото, хармонията, която струи в очите на хората, така отдадени на своите молитви, смесицата от миризми и гледки, които на друго място биха те накарали да извърнеш глава и поглед. А тук ти просто се усмихваш, откъсваш поредния франджипан и потъваш в омайния му аромат, който те води към непомислени фантазии, към непознати светове, изпълнени с неизказан смисъл.
На пръв поглед залят от пришълци, най-нагло дошли да получат душевна индулгенция или евтин престой под слънчевите лъчи, Бали е късче дух, парченце от свещените земи, непонятен образ на просветление и извисяване.
Балийците са ... толкова добри. Тяхната религия, чийто основен бог е бог all-mighty, нашепва че във всеки от нас има Господ и че в Господ има частица от всеки от нас. Простичко завиват свещените си статуи с покривало, за да ги оприличат с човека. Поднасят им малки подаръчета всеки ден отново по същата невинна причина. All-mighty е съвкупност от всичките им божества, а те имат много - на плодородието, на благоденствието, на премахването на пречките. И нашият гид простичко ни го обяснява: както аз за жена ми съм любим, за децата ми - баща, за туристите - водач, така и Богът има много измерения. Толкова просто, а оставаш дълбоко замислен. Замисляш се и за метафората на входовете на храмовете им - две еднакви кули, между които влизаш: символ на баланса. Балансът между природата и човека, между човека и Бога, между доброто и злото. Звучи толкова красиво и обикновено, а всъщност е най-трудният и дълъг път на познанието и растежа на човешката душа.
Балийската нова година се нарича ден на тишината, тогава никой не ходи на работа, не карат коли, не излизат от вкъщи, не гледат телевизия. Даже самолетите не излитат и не кацат за няколко дни. Говорят по-тихо, за да чуят по-ясно мислите си. Безценно на фона на истеричните фойерверки и избухващи тапи, бележещи така търсеното утре без да е осмислено така важното днес.
Зелените оризови полета преоткриват сетивата ни за зелено, за простор и мащаб. Наслаждавайки се на вълшебния им хоризонт, умът отказва да разбере защо по дяволите живеем оковани във вериги и златни клетки и стъклени затвори. И мислите ти надскачат ежедневието, вещите, предразсъдъците и егоизма и политат към безкраи, трудно досегаеми за вечно бягащия към вечното утре човек.
И тогава, в онзи свещен момент, под парещото екваторско слънце и нежния полъх на отиващия си дъжд, разбираш. Разбираш че това е начинът да почувстваш душата си, да откриеш невидимото и да се докоснеш до божественото: като усетиш невероятната сила на тук и сега, да вкусиш живота във всички негови форми, да се отдадеш напълно на емоцията, както и тихо да последваш сърцето си.
А както вече знаем, то остава тук завинаги.
Марта, 21.02.2018г.
